Евгений Карталов

Животът е като камъка

/интервю на Камелия Мирчева

с Евгений Карталов/

Евгений Карталов е на 45 години. Живее във Враца. Повече от 20 години работи като преподавател по изобразително изкуство. Роден е на 15 февруари. Обича да готви понякога. Слуша предимно хард и хеви метъл, рок, джаз и класическа музика.

Като художник работи в областта на рисунката и малкия формат. Завършил Техникум по каменообработка в с. Кунино, Педагогически колеж в Дупница и Великотърновски университет „Свети Свети Кирил и Методий”.

Твърди, че не е от хората, които могат да дадат конкретна оценка за себе си и за творчеството си. Неговите ученици обаче го оценяват като невероятен учител и много голям художник. И въпреки това дори за хората, които го познават от дълги години той си остава загадка. За себе си казва:”Аз съм си просто Аз. Такъв съм си, какъвто съм. Понякога съм загадка дори за самия себе си…”

 Но е категоричен: „ За мен е по важно да имам приятели, на които да разчитам и те да разчитат на мен, когато е необходимо. Приятелите са всичко, което имам, без тях не съществувам.”

Желая на Евгений Карталов много музи в живота и творчеството и му благодаря за отделеното време за това интервю.

                                    Художник: Евгений Карталов

Евгений, би ли разказал нещо повече за изложбите, в които си участвал и  за творческите си планове, ако имаш такива?

Участвал съм в международни, национални, регионални и други изложби. Когато представям моя работа за изложба не се стремя към награда. Моята награда е зрителят да застане пред творбата и да се опита да я разбере. Тя да му окаже някакво въздействие. Посланието на една творба не би могло да се обясни с думи. То е в душата на твореца и трябва да стигне до душата на този, който я гледа.

Никога не съм си правил  творчески планове. При мен нещата стават импулсивно на мига, в момента. Обикновено този мой творчески заряд, музата, избухва през късна есен и през пролетта. Не правя предварителни скици и ескизи как ще изглежда бъдещата творба. Просто грабвам инструментите за рисуване и започвам. Това е някакъв импулс, вдъхновение, което е с мен докато завърша творбата. 

Всички ние, възпитаниците на педагогическия колеж в Дупница помним в една или друга степен престоя си там. Какво е останало най-ярко като спомен у теб за този период?

От Педагогическия колеж в Дупница останаха приятелства с хора от различни краища на страната. Приятелства, които продължават и днес. В педагогическия колеж човек научава методиката на преподаване на рисуване, а това е важно за тези, които имат намерение да работят в тази област.

                                            Художник: Евгений Карталов

А какво ти даде и какво ти взе периода, прекаран в Техникума по каменообработка в с. Кунино?

 Кунино?!...Даде ми и много и малко. Много, заради важните неща, които научих. А най-важното нещо, което научих там е никога да не се предавам, да не се отказвам от нещо, заради трудност, причина или препятствие. Камъкът е труден за обработка, но винаги в крайна сметка може да бъде  победен от майсторството и ръката на скулптура и въпреки трудността накрая да се получи една великолепна скулптура.  И тя е вечна. Вечна, като камъка.

Времето в  Кунино ме научи на упоритост. А това ми помогна много в живота. Животът е като камъка.

В Кунино бяха най-хубавите ми години. Много мога да говоря за тях. През 2011 г. ще се съберем  по повод честването на 90 години от създаването на училището. С някои мои съученици ще се видим за пръв път след повече от 25 години.

                                                     Художник: Евгений Карталов

Работиш като преподавател по изобразително изкуство. Учениците ти са носители на много престижни награди. Какво мислиш за образователната система, какви са нейните недостатъци и предимства?

За образователната система може да се говори и пише много. В нея проблемите са толкова много, че е трудно да човек да ги обхване. Но въпреки всичко, въпреки проблемите, доказателство е, че българските деца са по - подготвени от тези в други страни от Европа. Или поне в тези страни в които аз съм бил по международни проекти, на които е представяно творчеството на децата, на които преподавам.

                                                 Художник: Евгений Карталов

Какви са предимствата и недостатъците на това един човек да живее и твори във Враца? Какво би искал да се промени в родния ти град?

Враца си е хубав град, макар че някои хора не мислят така. Аз си го харесвам такъв. Разнообразен и многолик  с хората си, с проблемите си и с т.н образи (омрази) врачански.

Бих искал във Враца да има градска художествена галерия. Това е нещо, което  е крайно необходимо за града. Все пак във Враца има много творци, които нямат поле за изява. Ограничаваме се само в художествената галерия към Регионалния исторически музей, където възможностите за  изложби са малко, въпреки огромното пространство.

                                                        Художник: Евгений Карталов

Какво бих променил в България, ако имаше такава възможност?

На първо място-отношението на обществото към труда на българския учител. Бих променил и тези които ни управляват. Повече от 20 години българския учител агонизира в своето съществуване. Агонизира и обществото ни.

Стигнахме дотук, че най-голямото предизвикателство пред по-голямата част от българите е свързано с това да оцелеят физически в дългите преходи и кризи. И като че ли светлина в тунела няма. Тук там мъждука все още една мъничка надежда за промяна. Липсва вяра в живота на българите. И това безверие и безнадеждност става все по-голямо, благодарение на нашите „умни” политически „гении”, които бавно и системно с действията  и бездействията си рушат и ограбват всичко, което все още е останало в България. И сред тях все по-малко стават онези, които мислят за народ и родина, за децата на страната ни и тяхното бъдеще.

                                             Художник: Евгений Карталов

Какво е разбирането ти за таланта и за талантливият човек?

Талантът е нещо относително. Господ ти го дава, но без упорство и постоянство, без труд и работоспособност не можеш да постигнеш нещо. Всеки човек е способен и талантлив за нещо, което може да развива и извършва в дадена област.

        Аз се стремя да търся  успех и реализация за това което правя и за това, което създават учениците ми. Всичко в този живот иска постоянство и правене. Щастлив съм, когато видя реализацията на труда си с децата. Много ме радват техните постижения. А за собствените си, просто работя.

                                                Художник: Евгений Карталов

Кои са най-важните за теб ценности?

Повечето от ценностите са заложени у човека, въпреки, че някои от тях въобще не се използват. Ценностите са нещо вътрешно развито. Те са въпрос на убеждения и душевна нагласа, но определено най-голямото зло е злобата, омразата, малодушието, липсата на интерес към себе си и към околния свят.

                                                  Художник: Евгений Карталов

Кое е най-голямото твое разочарование? А постижение?

Не избягах от България преди 22 години. Това води до разочарования в определени мигове от живота ми, но доведе и до най-голямото ми постижение. В следствие на оставането ми в България срещнах съпругата си и това е свързано с постижението – имам невероятен син, който е най-ценното нещо в живота ми.

                                                       Художник: Евгений Карталов

Смяташ ли, че времето, в което живеем е интересно и с какво?

Не смятам, че живея в интересно време. Преди съм вярвал, че ще е интересно, заради промените и предизвикателствата, които предлага. Само че промените и предизвикателствата в обществен план станаха еднообразни и поне за сега не  провокират интереса ми.

Определяш ли себе си, като щастлив човек и защо?

Определено да, защото съм жив, защото съществувам.

                                               Художник: Евгений Карталов

Кои са сбъднатите мечти на Евгени Карталов и за какво продължава да мечтаете?

По при природа съм мечтател. Цял живот съм имал мечти. Някои са реализирани, други все още не.

Какъв е смисълът на живота според теб?

Аз лично живея единствено заради сина си, да мога да го подкрепя да получи онова, за което мечтае, да успее да се реализира успешно в живота, макар че знам, че това никак не е лесно.

                                              Художник: Евгений Карталов

Любима мисъл, ако имаш такава.

Нямам любима мисъл, но харесвам тази на Шекспир:

„Целият свят е сцена и всички ние сме актьори на нея, влизаме, излизаме и за своето време всеки от нас играе различни роли…”

Би  ли могъл с няколко изречения да опишеш света, в които би искал да живееш?

Бих желал да живея в един по-добър свят, различен от този тук и сега.

3.11.2010г.

 Интервюто е правено през 2010 г. и част от книгата на Камелия Мирчева "За хората и техните пътища"издадена през 2011 г.