В света на изкуството: ПЕТЪР ДОЧЕВ

ПЕТЪР ДОЧЕВ[1]

/1934-2005/

Камелия Мирчева

Петър Дочев е роден на 6.10.1934 година в с. Лесидрен. Завършва специалност живопис през 1956г. Известно време работи като художник към "Кремиковци" и изкуството му е свързано с индустриалния пейзаж. След 1985 година живее и работи в с.Лесидрен.

Реализирал е над 30 самостоятелни изложби. Носител е на втора награда от Международното триенале по живопис в София през 1996 г. Негови произведения са притежание на Националната художествена галерия, на много галерии из страната и частни български и чуждестранни колекционери.

Самостоятелни изложби:

1969г.-Дом на културата, Кремиковски металургичен комбинат;

1970г.-Глерия „Руски” 6, София;

1974г.-Галерия „Раковски”125, София;

1978г.-изложбен център Орешака;

1980г.-Галерия „Шипка” 6 , София;

1984г.- Галерия „Раковски”125, София;

1986г.- Дом „Витгенщайн”, Виена;

1992г.-Галерия „Арт 36”, София;

2001г.- Галерия „Ирида”, София;

2002г.- Галерия”Райко Алексиев”, София;

2004г.-Галерия „Кръг +”, София;

2006г.-Галерия „Кръг +”, София организира изложбата „От фигурата до знака” ;

Колективни изложби:

1980г. – Атина, Гърция;

1985г.-Галерия „Руски 6”, София;

1996г.-Галерия „Ата-рай”, София;

2001г.- Изложба „Пластове”, галерия „Ирида”, София;

2002г.-Градска художествена галерия, Варна;

2003г.- Галерия”Райко Алексиев”, София;

2004г.- Ахрома, галерия „Шипка 6”,София;

2004г.- Двореца „Порча”, Виена;

2005г.-Международно бианале за съвременно изкуство, Прага , Чехословакия;

2006г.- Културен център „Бабел”, гр. Ултрех, Холандия;

Носител на наградата за най-добра изложба на годината през 1999 г.

художник: Петър Дочев

В брой 13 от 26 март 2004г. на вестник „Култура” Светла Петкова пише по повод изложбата на Петър Дочев в Галерия „Кръг +”: „...Произведенията в последната изложба на Петър Дочев се разгръщат между монохромно сивото на пепелта от кремиковските заводи (където е работил като художник) и пълноцветната природа на Лесидрен (където е роден и твори през последните 20 години). Сред преобладаващите тежки и тъмни графитни картини особен акцент са няколко малоформатни акварелни пейзажа. Слънчевите дървета и хълмове, настанили се на една от стените в галерията, сякаш противостоят на всичко останало, което художникът е показал. Те са своеобразно връщане към първоизточника на неговата работа, "глътка реалност" след дългата разходка из света на абстрактното. Въпреки, че на пръв поглед двата подхода изглеждат коренно различни, те могат да бъдат разглеждани и като две страни на една цялост - като деня и нощта, светлината и тъмнината, студа и топлината. В случая това са двете лица на природата - вдъхновителка, която може да бъде сурова, но и съзидателна. Масивните релефни композиции от графит въздействат с мощните си обеми, с целостта си. Специфичните свойства на материала позволяват на светлината да играе по повърхността на работите - да бъде мека, топла, остра... Тя се разлива разсеяно по грубо обработената сива маса или се отразява студено там, където са поставени проблясващи графитни акценти. Изложбата е подредена така, че вниманието ни постоянно е концентрирано в очакване на всяка следваща работа. А тя може да е ярко червена на едри мазки, светлосива с енергично нанесени нарязвания, бяла с нежни акценти в жълто, червено, зелено или тежка и мощна, дълбоко сива. Картините на Петър Дочев са обградени от мълчание, те са огледала, в които не виждаш отражението на външния си образ, а можеш да надникнеш зад него. Те сякаш са далечни планети, енергийни полета, които зареждат. На откриването на изложбата скулпторът Ангел Станев каза: "Картините на Петър Дочев носят откровения. Те са картини на безсъние, възторг и екстаз, надежда и вяра. Тук можем да видим брилянтни до объркване акварели - рисунки от природата. Или огромни графитни картини-скулптури - могъщи и страховити като пазители на цивилизацията, на всичко съкровено и поетично. Усещане за тайнство!"”...

художник: Петър Дочев

Във вестник „Култура” бр. 30 от 9.ІХ.2004г. четем: „...Когато художникът Петър Дочев показва изложба, това събитие винаги е съпроводено с вълнуващо очакване. Необикновеното присъстве на този художник, приел изкуството си, като начин на съществуване, без компромиси и без алтернатива винаги е предизвиквало интереса на публиката и на художествените специалисти. Петър Дочев моделира картините си и уникалния си си личен стил от меката графитна маса на индустриална пепел, тази с която е работил години наред в завода Кремиковци. Абстрактни, конструктивни и мощни работите му носят своето необикновено въздействие в динамиката на релефната черна маса. Играят си със светлината, с усещанията за тежест и за красота, въздействат на подсъзнанието ни, подобно атавистични символи от миналото...”

художник: Петър Дочев

В бюлетина на СБХ, бр.7 от 2005 година е публикувано интервю с Петър Дочев, проведено на 11 март 2004 година в специализираното радиопредаване за изобразително изкуство „Пикник на Везувий” /RFI-София, 103,6 FM/ с водещ Руен Руенов. Конкретният повод за интервюто е предстоящата 70 годишнина на художника и неговата изложба в галерия „Кръг +”. В интервюто Петър Дочев споделя:”...Днес мога да кажа, че след 40 години достойна работа съм доволен. Вярно страдам за това, че нямам достатъчно време, защото имам още много неща да кажа. Пълен съм с енергия...През мен са преминали много реалности...Художникът трябва ревниво да пази територията си и да избягва това, което го смущава. Творците сме като акумулатори, трябва да се осигурим, да разполагаме с времето си. Аз винаги намирам сили да се освободя от това, което ми пречи. Напуснах Кремиковци и отидох в моя роден Лесидрен...

... В Кремиковци губех много време, бях чиновник. Исках да работя като свободен творец. Съвсем друго е да имаш възможността да работиш ден след ден, без нищо да те смущава. Създава се вътрешна необходимост, всеки ден да правиш нещо и следващата крачка да бъде друга...”

художник: Петър Дочев

За него през 2004 година Стефан Кисьов пише: „Петър Дочев и неговите светове. Те са поне два - артистичните светове на художника Петър Дочев. Единият е познат и реалистичен. Светът на родния Лесидрен, с неговите къщи, дървета, планини, реки /или може би ручейчета/; свят на добре артикулиран лиричен пейзаж. Нарисуван е с любов. Той живее в двайсетте живописни миниатюри, окачени срещу стълбите на втория етаж на улица "Будапеща", където се намира галерия "Кръг". Тя е подслонила огромната експозиция на художника. Огромна, заради останалите, около 30 на брой, предимно тъмни като колорит, изрисувани с графит плоскости, които образуват неговия втори свят, второто му "аз". Именно те предизвикват по-голям интерес, събуждат разни въпроси. Безспорно в тях художникът е вложил енергия, въображение и материали. Предимно обработена графитна маса от "Кремиковци", където Петър Дочев е работил като художник. Формите са релефни до чисто предметен реализъм. Най-голямото достойнство на тези черни петна е начинът, по който се съчетават с малките, сбити една до друга акварелни миниатюри, за които вече споменах. В това е чарът на изложбата. Тя се превръща в иронично намигане. Заиграване с модерното. А модерното тук не е просто модерно. То е някак пародирано. Не знам дали такава е била целта на автора. Може би се е опитал да бъде много пластов, да съчетае в едно цяло традиция и мода. Експеримент и вдъхновение. Факт е, че присъствието в една зала на две така различни по дух и атмосфера творчески визии действа разкрепостяващо....”

художник: Петър Дочев

За мен Петър Дочев, освен велик художник бе и незаменим учител. Все още помня първата ни среща. Беше през есента на 1977 година. Учебната година беше започнала и аз учех в ІV клас. Баща ми беше уговорил среща с художника, за да види мои рисунки. Тогава Петър Дочев живееше и работеше в София, но често си идваше в Лесидрен. Когато разгледа рисунките ми той каза: „...Пътят на един художник е труден и е свързан с постоянно учене, което продължава през целия му живот. Постоянно учене и много, много труд. Ако си готова за това можем да започнем подготовката за изпитите за кандидатстване в Художествена гимназия...”

Години наред коригираше рисунките ми. Понякога, когато оставаше за по-дълго в Лесидрен подреждаше предмети в ателието си и аз рисувах под неговото пряко наблюдение. Беше невероятен учител. Говореше много внимателно и спокойно, обяснявяше ясно.

Петър Дочев ми даде много. Научи ме не само да рисувам, а и да подхождам отговорно и с постоянство към това, което правя. Имаше мигове, в които не успявах да се справя с поставената задача. Благодарение на него проумях, че човек ако вложи повече старание и тренировка в нещо няма начин да не успее да го направи. Обичаше да казва:”...Развитието на много талантливи хора е спирало, защото те са се главозамайвали от първият си успех и са спирали да работят целенасочено. Само наличието на талант не е достатъчно, то е предпоставка, без която не би могло да се създаде творчество. Всяка една дейност изисква постоянство и тренировка. Талантът трябва да се развива. Творецът не бива да се страхува от нови търсения...”

С подготовката ми за изпитите в Художественото училище в гр.Троян се роди едно приятелство, което оказа огромно влияние в моя живот. Магнетичната личност на човека и художника Петър Дочев винаги ми е помагала да преоткривам света на изкуството, собствените си способности и красотата на Лесидрен.

художник: Петър Дочев

През май 2006 г. Петър Дочев посмъртно е отличен с престижната награда „Захари Зограф”.

Наградата е връчена на 22 май на съпругата му Лили и дъщерите му Тотка и Десислава.

Академик Светлин Русев, ръководител на журито, присъдило високото отличие, в словото си заявява:“...Рядко някога е било толкова единодушно журито, както този път при определяне на носителя на наградата. Тези, които присъстваха, и тези, които не присъстваха, единодушно се спряха на името на Петър Дочев, защото той имаше серия от много силни прояви. Независимо дали е между нас, той най-много заслужава това признание. Това е най-сериозната награда, която устоя на всички превратности на времето и остана като мярка за сериозното и трайното в българската култура”.

Петър Дочев е удостоен посмъртно и със златния почетен знак на Самоков.